Гардеробите за сега са два вградени- в коридора и в спалнята.

В коридора имаше стар вграден гардероб, който хем ми се искаше да запазя заради красивият фурнир на вратите, хем се нуждаеше толкова очевидно от ремонт, специално отношение и много отделено време, че реших да го разглобим, пък после да му мисля как да използвам вратите.

Новият гардероб за коридора мина през няколко варианта най-вече с разлики във външния вид, т.е. вида и размерите  на вратите. Иначе разпределението вътре беше замислено с подробно описание кой рафт за какво ще е (поне за нещата, които знам че трябва да събера вътре)- най-вече спортен и туристически инвентар, обувки и връхни дрехи. Дори Бъко си имаше рафт, нещата на кучето никак не са малко. Не исках корпусът на гардероба да изпълва цялата ниша, искаше ми са да останат едни 80 см, в които да сложа закачалка на стената (тъй като любимата ми виенска не се събираше в 50 сантиметровата ниша), и да имам място на пода, където да стоят сезонните обувките, които използваме. И пред цялата тази ниша със закачалка и нахвърляни обувки да има плъзгаща се врата, която да скрива хаосът. Което пък означаваше плъзгащите врати да са “висящи” на горна релса.

Да ама не! След като го бяхме обсъждали много пъти с майсторите, те все пак ме изненадаха, че са направили гардероба с цял корпус.

Сега няколко месеца по-късно не мога да измисля как да си организирам закачалка и място за текущи обувки В гардероба. Частта зад решетката стои празна, връхните дрехи закачаме на закачалки, по пода в коридора винаги има обувки…аргх

За спалнята реших да използвам вратите от стария гардероб, шлайфани, лакирани, подрязани по размер и в нова дървена рамка.

Средната част трябваше да е с огледало от горе до долу, но…отново изненада от майсторите. Как съм щяла да го чистя като е нависоко, а и така или иначе няма да мога да го ползвам. Това, че ми се наруши вертикалният растер и имам “пън” стърчащ от тавана и завършващ в нищото (огледалото) май нямаше да го разберат. А и бяха свършили добра работа със старите врати.

И тъй като имаше още врати, една от тях се превърна в плот за работното място на Живко.