You are currently browsing the category archive for the ‘some’ category.
Любимият ми сезон, цветове и аромати- макове и майски бръмбари, лайка и мащерка, зелени поляни и глухарчета…иии малко подранили ягоди, но за целите на сладкарството…
И начало на терасните вечери
Мечтая си за слънце, за истерично пролетно зелено. Ръцете ме сърбят за скали, искам да усещам върховете на пръстите си изпилени от острите Пловдивски скали. Липсват ми дългите вечери с приятели катерачи на скалите на Понеделник пазара, залезите над града и щастливата умора в тялото.
Новата ми лампа за новата ми кухня 
Представях си я сламена, но тази беше по-подходяща като форма. Имах трудности със закрепянето и, защото е плетена. Мислех, че ще изрежа отвор в платняна или сламена шапка, но с плетената има опасност да я разплета. Нямаше как да я поставя на стандартното място за стъклото и се наложи да е върху долната розетка, за най-малък отвор.
Налегнал ме е ремонт. Доста е обсебващо да проектираш собствено жилище. За някои неща съм абсолютно убедена какво искам, за други не толкова. Залитам между любовта към цветовете и дърво+бяло, повлияна от следенето на архитектурата и интериорите в Contemporist . Чакам си кухнята и нямам търпение да стигна до детайлите
Тази година нямах настроение да експериментирам с оцветяването на яйца…те пък се получиха по-добре от миналите. От известно време си събирам люспите от лук като готвя, с идея най-накрая да пробвам и лука как оцветява. Номер едно е! Яйцата се варят с люспите от лук. Завързах няколко в копринени чорапи със зелентии разни, които си набрах вчера, за да се получат отбелязки на листа. Листата си личат на няколко от тях, но пък ефектите са интересни. Някои треви дори са си пуснали цвят и имам зелени отенъци.
Козунак ми се правеше още миналата година, но не ми остана време. Вчера се сетих за клипчето от блога на Йоана, и го гледах за вдъхновение…няколко пъти
Зеленото ме побърква! Толкова е истерично. Искам да се търкалям в тревата, да заровя глава в цветята (какво ли им е на пчеличките), да гледам младите листенца на дърветата до насълзяване на очите, протягам ръце да ги докосвам. Вървя по улиците и ми е едно такова радостно. Прекрасна, чакана пролет
След почистване, пренареждане и детайли създаващи усещането “вкъщи”…не съм си представяла, че розовата кухня може да е толкова уютна…
Сега следва да си направя списък на магазини и да тръгна да ги обикалям. Предложения?
Следват още и срещи с приятели, Киномания, обиколка по галерии, стената на НСА, и всичко, което София може да ми предложи докато тихо си страдам по пловдивския айляк и следобедното слънчице на Понеделника.
Има си и предимства да живееш в краен квартал…разхождаш кучето из избухналите в цветя поляни, вдъхваш ароматни треви, примижаваш от ярките цветове, галиш маковете, издухваш глухарчета, преди това им навираш фотоапарат от всякъде…и от време на време попадаш на други зависими, нагазили в тревите да си правят букет…
