Първо да предупредя, че Brava Casa си купувам откакто излиза на български.
Миналата седмица си купих Наш дом- корицата ме хвана, Brava Casa все още го нямаше по реповете, а аз изпитвах “нужда” от списание.

Знам, че това не е най-важното за едно интериорно списание, но много ме издразни:
1. Реклами

Наш дом- отварям и започвам да отгръщам страниците- реклама, реклама, реклама…реклама… и така до 20-та страница. После започна редуване статия (на едната страница), реклама (на съседната).

Brava Casa- страниците само с реклами са няколко в началото и не дразнят толкова, после има и из списанието, но не са концентрирани и наистина не дразнят. Освен това голяма част от рекламите са под формата на статии и носят малко повече информация, понякога доста полезна, от чисто графични реклами без текст. Не че бих прочела статия- стилът Мартинели, но това си е лично отношение.

2. Съответствие корица-съдържание

Наш дом- какво ме примами на корицата- “Металът”, едва ли не като тема на броя, подчертано по-голямо заглавие от останалите. Е голямо търсене падна докато стигна до темата и тя какво се оказа- няколко страници с нахвърляни снимки на предмети от метал. Голяма част от тях не бяха нови за мен. Примамка 2 не ме излъга- снимката на корицата беше част от единствения, или хайде да не съм толкова крайна- един от малкото, заслужаващ внимание инериор.

Brava Casa- няма изненади. Темата на броя е представена от три интериора, интерпретиращи я по различен начин. Снимките за кориците не винаги са най-интересното (но това си е до вкус), което е добре, защото имаш стимул да разглеждаш и не получаваш най-доброто в началото. Нещо като някои трейлъри на филми, в които са събрани най-интересните моменти от филма и ти дават лъжливи надежди, а се оказва, че е било достатъчно да си останеш с трейлъра.

3. Рецензии за филми- не се сещам имаше ли го в Наш дом, но това ме дразни в Brava Casa. Не намирам, че имат място в специализирано списание. Или ако има рубрика за филми, то нека фокусът да е върху декорите например.

4. Съдържанието

Наш дом- не искам да давам заключения на база един брой. Може броят да е слаб, но бях много разочарована. От едно доста дебело списание (т.е. платила съм си много страници, мастило, дизайн) имаше един интериор, който разгледах подробно (този от корицата) и още няколко статии (например тази за музея на модерното изкуство, Люксембург). Домът на Георги Лозанов?! Извинете, ама кое е по-важно известното име или дизайнът? Да, важно е какъв човек живее в този дом, отразява се на цялостната атмосфера, но става ли за показване в специализирано списание е по-важният въпрос според мен.

Brava Casa- харесва ми, че показват български интериори на ниво. След като се зачета в текста например откривам, че това прекрасно място се намира в Пловдив, Тракия (т.е. комшии са ми ). Естествено има броеве, в които не се зачитам много, не заради нивото на представените интериори, а понякога просто защото са далече от моят стил и вкус. Харесва ми, че обръщат внимание на детайлите по всякакъв начин- в отделни статии, при представяне на интериорите, както и при изборът им предполагам.

5. Печат- не знам каква е разликата в печата на двете списания, не разбирам от това, но при разгръщане на Наш дом миризмата на мастило, на ново списание, беше толкова силна, че ми прилоша, а и страниците не бяха никак приятни на допир.

6. Целта- може би редакторите си поставят различни цели, поне такова е моето усещане на база съдържанието

Наш дом- пълно е с конкретна информация, дори и мнoгoто реклами, а има и рубрика “КОЕ, КЪДЕ, КОЛКО” с цени. На мен лично това не ми е приоритет. Все си мисля, че ако това ти е професия, не е нужно да научаваш цени на точно определени стоки (пак с цел реклама) от списанията. Дали това означава, че списанието е предназначено за хора търсещи бързи решения, които по необходимост се занимават с интериори, хора на които това им е хоби, и които биха се интересували как изглежда апартамента на Георги Лозанов например.

Brava Casa- пълно е с идеи, или поне аз това получавам от списанието.

С две думи: от време на време имам съмнения дали си купувам правилното списание за интериор и дизайн на пазара. Определено Brava Casa е моето списание (и не, не са ми платили за реклама).

Другото много добро списание е МД, но то е по-тясно специализирано за мебелен дизайн.

*през цялото време става въпрос за българското списание

Не знам дали е често срещано, но аз имам много картички- изпратени от приятели, купени от екскурзии, взети от някое заведение, както и всякакви други хартиени боклучета, които обаче имат сантиментална стойност за мен или просто много харесвам дизайна им и сърце не ми дава да ги изхвърля. Съответно се появава проблем- къде да ги държа? Пробвах да направя табло, на което да ги подредя, обаче броят им постоянно расте и трябва често да пренареждам таблото, и май ми трябва цяла стена. А и просто закачени на стената създават безпорядък характерен за тийн стая. Как да съчетая в домът си колекционерските си забежки и желанието за малко стил?
Мислейки си преди време как мога да ги използвам в украсата на домът ми, ми хрумна една идея, която остана недоразвита и към която се върнах след последния брой на BravaCasa (март месец) и конкретно този интериор:

BravaCasa, март 2008

Направи ми впечатление как са закачени картините- на стената има шина, за която се закачат вериги (тук нe си личи) и на тези вериги висят картини. Хитро. Не дупчиш стената, можеш да си местиш картините колкото пъти ти се приискат промени.
Това ме подсети за моята идея. Използват се обикновени рамки за снимки, избрани според личния вкус.

Посетих едно магазинче за мъниста и…това е резултатът родиха се новите водни кончета. След това започнах да ги снимам преди да ги сложа в пликовете и се заиграх с фотосесия за всяко. Имат си и те интереси и различни предпочитания И се появиха и картичките

След дълго очакване днес излезнаха резултатите от конкурса на gorichka. Разбираемо е, че “не успяхме да припознаем изображението, което търсим”, но трябваше ли да чакате толкова време за да го съобщите. Изводът е, че или не е имало поставени ясни условия според “изображението, което търсим”, или сайтът на горичка не се посещава от талантливи дизайнери.

Аз нямам опит в графичният дизайн и по-скоро участвах, защото ми беше забавно да помисля по темата, а и си е предизвикателство, чийто смисъл донякъде се губи ако накрая няма ясна оценка и победител, с който да можеш да се сравниш.
Това са моите предложения:

Това е само началото. Тези летци подраниха, защото ги чака път до USA

Това е един проект от преди година. В ТУ имах предмет “Дизайн на жизнената среда” с оценка от курсов проект. Преподавателката- доц.Емилия Чаушова (прекрасен човек и учител), ни зададе задача да “разкрасим” собствения си университет, да си хванем някакво кътче от него и да го направим място, в което бихме искали да учим. Задачата си имаше и допълнителна тънннка цел да се показва на ръководството- какво е в момента и какво може да стане.
Аз си избрах северното стълбище на блок3. Тези, които са имали там часове го знаят- стълбището до страничния вход.
Та това стълбище има мнооого благодатни етажни площадки, едни закътани места с много светлина, които обаче не се използват.

Условно площадката е разделена на три полета от колоните на конструкцията. Използвам нишите, които се образуват до прозорците между колоните за да разположа местата за сядане и плота за писане. Местата за сядане се разполагат на различни височини. По този начин се получават голям брой места за сядане при максимално освободено пространство за преминаване и правостоящи.

Сега малко картинки. Скучната информация е след тях (предупредени сте)

//Сега като си гледам точно тези цветове малко ми простее, защото ми писна да ги гледам във всеки трети магазин.

Пространството може да се използва както от голяма група студенти за краткотрайно изчакване, така и за продължителен престой. Колоните разделят мястото за сядане на зони, което създава предпоставки за визуално усамотяване. В ненатоварените часове на стълбището, зоните за сядане могат да се използват от малка група студенти за работа по общ курсов проект или подготовка за изпит. За целта има предвидени няколко дъски за писане с маркери на различни места. По този начин се обособяват малки работни зони със свободен достъп. Наличието на специални дъска за писане ще доведе до намаляване на надрасканото по стените. Дъските могат да се използват и за оставяне на съобщения.
Мебелите са неподвижни обеми, което е важно срещу прояви на вандализъм. Кошчетата за смет са интегрирани в обема на пейките, което ще предотврати тяхното изчезване ако са самостоятелни, леки елементи.
Информационното табло е на стената срещу стълбите, в зоната с най-голям човекопоток, за да може информацията да е достъпна за всички. Това е най-подходящото място за информационно табло, защото чрез него се осъществява и функционален преход от зоната за почивка към коридора с учебните зали.
Създаването на изкуствен трегер е с цел да свърже двете колони и да се обособи вход към зоната. Изборът на различна гама цветове за мебелите на различните етажи ще носи допълнителна информация за потребителите относно тяхното местоположение.
Най-тъмен е цветът на колоните и изкуствения трегер, които образуват вход към местата за сядане. Този вход е акцентът в пространството.
Цветовото решение на пода и стените е еднакво за всеки етаж- светли пясъчни тонове. Те са подходящ фон за различни наситени цветове.
Парапетът на конзолната площадка е с прозрачни плоскости, за да не пречи на светлината да навлиза максимално към стълбището.
Компромиси относно ергономичните изисквания и достъпността са направени с височината на пейките. Повърхностите за сядане са на 70см и 85см. Под тях има стъпало, което е на 25см от пода. По този начин повърхностите за сядане стават съответно на 45см (удобна височина за сядане) и 60см. Стъпалото затруднява достъпа до местата за сядане. Причината за избор на тези височини е невъзможността да се променя подпрозоречната височина, която е 110см. Ако местата за сядане останат на 45-50см от пода, седналият няма да се чувства комфортно на ниско, спрямо прозорците, и по-тъмно. Повдигам изкуствено височината на сядане, за да се доближи до долния край на прозорците.

Други цветови решения:

Коледното настроени ме зарази и мен (не съм го вярвала)

Много ме сърбят ръцете напоследък и реших да правя коледни играчки за украса. Ангелите си дойдоха сами, не съм планувала да са точно такива играчките. Е моите ангели са доста не типични. Живко нарече първият ми ангел- “шантава мухичка”. Малко ме засегна и се наложи да обмисля концепцията за крилата и къде точно бъркам, та не прилича на ангел. Все пак стигнахме до компромис (ангел е-мухичка е), че това е ангел на мухичка (нещо като смърт на мишките).

Аз обаче няма да започна по ред на номерата на съществуване, т.е. от мухичката, а ще покажа първо любимият ми ангел. За него цели три снимки:

А това е шантавата мухичка:

И една истинска мухичка:

Още три ангела. Останаха без очи, за да не приличат на мухи :), но пък си имат обувки:

А този си е изгубил някъде едната обувка:

И един минималистичен снежен човек, който може да мине и за джудже или дядо Коледа:

Това са коледните ми картички. Свинска тема и то не заради прасето за Коледа, а защото ще се освиним на Коледа.

Всяка е правена за точно определен човек и в самата картинка се съдържа и пожеланието.

Размерът на големите картички е 1/8 А4, а на малките 1/32 А4