Подаръци

Искаше ми се да направя този пост преди Коледа, заради цялата истерия около пазаруването на подаръци. А и бях вдъхновена от Размишльотини.

Уж всеки обича да получава подаръци. Но аз знам, че на Коледа, когато „Трябва“ да се купи нещо, се сдобивам с куп ненужни вещи и то най-често големи/обемни.

Тази година от рано започнах да обработвам майка ми (най-често тя прекалява с ролята на Дадо Коледа), че не е нужно да дава пари за подаръци, че хубавите подаръци не са най-големите и скъпите, че ще ме зарадва най-много ако ми направи нещо. Поръчах си шапка и шал, избрах си прежда и цветове, и мислех, че съм приключила този въпрос, докато не наближи Коледа. Пак имах купен подарък, но поне не беше голям.

Аз имах щастието да не обикалям за подаръци, а те сами да ме намират. Повечето направих сама. Като тези чанти с две лица за три поколения жени.

 

3 коментара към “Подаръци

  1. Абсолютно съгласна! Подаръкът, който ме разплака тази година, беше един стар ръчен часовник втора-трета-четвърта употреба, когото много обичам и нося с голям кеф :))

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s