project „Дом“: Кухнята

На кухнята отделих много време. Обичам да готвя и прекарвам много време в кухнята, и трябва да се чувствам добре там- да ми е уютно и приятно, и най-вече да ми е удобно.

Помещението си беше предизвикателство- в приятно просторният апартамент единствено мястото за кухня беше пренебрегнато. Отвори (врати и прозорци) по почти всички стени.  Направихме малко преустройство, така че да имам поне две чисти стени за кухненско обзавеждане, които пак са нарушени от ъгли, ниши и колони, но до някъде успях да ги надхитря. За щастие имаме перално помещение, та не се наложи да търся място и на пералня в оскъдните сантиметри.

Обмислих шкафовете до детайлност да знам къде какво ще стои. Сега беше момента да си направя желаните малки кутийки за чай и подправки и изобщо да си спомня какво съм си мечтала да имам в кухнята.

Естествено компромиси имаше- както във функционално, така и във визуално отношение.

Първо знаех, че искам керамика по стените, не кухненски гръб, но не намерих Плочките. На стените, на които сега е цветната мозайка исках ретро, тип ориенталска керамика, с геометрични мотиви квадратни плочици. Никъде не намерих нещо, което да се доближава до представите ми. Компромисът бяха плочките тип мозайка на  Peronda, серия Cosmo.

После започна едно обикаляне по фирми за оферти, които дори не предлагаха това което искам. Повечето производители работят по инерция, толкова са свикнали да се търси и предлага едно и също, че ако някой отиде и поиска друго, бързат да кажат „не може“. Оказа се много трудно да се намери кой да направи дървени вратички, които да са гладка плоскост, а не рамкирани, фрезовани, придаващи ужасно ретро стил на кухнята. Дори бях склонна на плоскости, но с естествен фурнир, защото ламината е толкова видимо изкуствен с повтаряемостта си на шарката. Моите спасители  Тягови бяха първите, от които чух „всичко може да стане“. Е, „всичко“ не се оказа наистина „всичко“, но материалите си имат ограничения и се съобразих с някои промени, които се наложиха.

Желанието за голяма мивка изяде мястото за 60 сантиметрова миялна машина. Сега има заделени едни 45 см ако някой ден ми скимне, че искам миялна машина. Но голямата мивка си е нещо много удобно и не съжалявам изобщо.

И не на последно място е борбата с Лайсните. В България всички майстори оправят нещата с лайсни- в кухнята, по пода и къде ли още не. И не защото навсякъде се налага, а защото те не се стараят да няма нужда от лайсни. След постоянни обяснения „не искаме лайсни“ все пак се сдобихме с една мъъъничка лайсничка на кухненския плот.

в тясната част на плота са кутийките за подправки и чай,

и един плитък шкаф  отново за подправки в буркани 

Това, което не направих, а много ми се искаше е да боядисам някъде, например колоната с боя за черна дъска и да си драскам върху нея с тебешир. Все още не съм се отказала да си направя за това място черна дъска.

Все още нямаме плъзгащата се врата между кухнята и дневната. Има моменти, в които се чудим дали ни трябва и такива, в които ако не използваме абсорбатора (който е доста шумен) цялата къща замирисва на кухня.

Изкушавах се да не слагам маса, за да запазя просторът, но си трябва. Сега я използвам. Освен това е от една серия (Melltorp на Ikea) с тази в дневната и когато се наложи двете маси се превръщат в една събираща много хора и чинии 🙂

Advertisements

8 thoughts on “project „Дом“: Кухнята

  1. браво! страхотна е станала 🙂
    и аз имах близки срещи от трети вид с дървото в кухнята- ние търсехме дървен плот.понеже в ИКЕА бяха свършили, се оказа страшно трудно и дълго да имаме дъбови плотове 🙂 За щастие стана!
    И аз търсих плочки, ориенталски, даже малко испански ми се искаха! 🙂 Никъде не открих! Само в един американски сайт, но беше твърде рисковано дали ще пристигнат здрави.

  2. ооо, това с плотовете беше друг филм, пропуснала съм го в поста. Наслушах се как е супер непрактично и трудно за поддръжка и реших, че няма да рискувам с нещо, което явно майсторът ми не знае как се прави. Изобщо се оказва доста безсмислено да гледаш чужди интериорни списания и блогове, тук чуваш от изпълнителите „това няма как да стане“. Поне си удържах на дървения плот в банята. Щял да се раздуе…ами като се раздуе ще го сменя, да не е вечна банята.

  3. това с раздуването и аз го слушах,но рискувахме 🙂 и аз като теб мисля- че като се раздуе,ще ги сменим :)))))))

  4. Здравей 🙂

    С приятелката ми много харесахме идеята с цветните плочици Cosmo и ще я заимстваме. Може ли съвет в какъв ред се изпълняват нещата: първо шкафове с плот и после плочки или първо сложихте плочките?

  5. Извинявай за закъснелия отговор, но напоследък не ми е оставало време за блога.
    Първо долния ред шкафове с плота, после плочките и накрая горния ред шкафове

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s