Актуално

Малко съм изоставила блогът напоследък. А не е като да няма какво да покажа. Шевната машина работи всеки ден. Децата ходят на градина /ура!/ и въпреки стандартните боледувания имам време да творя. И идеи разни имам, и колкото повече правя играчки, толкова повече нови идеи ме викат. И не остава време за постове. Публикувам във Фейсбук, че е най-бързо и лесно, и в Инстаграм.

Така че ако ви е интересно какво правя може да ме следите и там.

И тъй като ми е малко да поддържам блог, фб и инстаграм профил, забърках и един нов проект- клуб Попара. Който за сега е само онлайн, но е подгряване за идеята ми за физическо място за срещи и творчество, в което родителите и децата ще се чувстват уютно. А фейсбук страницата Попара е цветно място за родители, за споделяне на идеи, творчески експерименти и игри. Без претенции и без съвети за отглеждане на деца, без мъдри мисли и препубликуване на чуждо съдържание. Само споделяне на лични попадения, изпробвани творчески проекти и малки хитринки, любими игри, книжки и лесни рецепти.

Ами това е

Дакел с дрешки

Говорих си с една приятелка /учителка/ за идеи за детски играчки, които да измисляме и да шия. Разказа ми за Монтесори рамката с копчета за закопчаване, и как ще е по-забавно за децата да упражняват видовете копчета и циповете върху любима мека играчка. И в процеса на предложения и разговори се роди идеята за домашен любимец /куче, коте/ с дрешки и аксесоари.

И това е първият опит. Дакелът. Не съвсем завършен. Дори опашка си няма, но пък има палто с копчета. Трябва да има и каишка с велкро, и яке с цип /или пък чанта/. Някой ден след 17-ти септември, след като първо отпразнувам началото на учебната година, ще се захвана по-сериозно с тази идея.

И отново барбарони

Нов комплект от любимите герои. Мая ме хвана да шия татко Барба и сега съм обещала да и правя Розов барбарон.

Изкуството е забавно

Творческите игри порастват заедно с децата. Ние редовно измисляме нещо да правим, но аз рядко документирам процеса, за да правя постове. Тази година заедно правихме мартеници. Иво направи духчета 🙂

Понякога след като си е харесали играчка в някой магазин и е мрънкал да му я купя се опитваме да измислим как да си я направим вкъщи, и дори ни се получава, като например един куклен театър с дървени фигурки на магнит.

Друг път просто си измисляме задача. Като тази да нарежем цветни листчета на произволни форми, след което парче по парче да нарисуваме каквото сме видели във формата на изрезката и за финал да направим колаж

Веднъж дори и Иво ми води урок по рисуване. Предложи ми да се запиша на неговите уроци, след като аз се опитах да го запаля, разказвайки ентусиазирано как съм намерила едни уроци за деца и може всяка седмица да правим различна картина като използваме техниката на художника, за който си разказваме. Започнахме с Кандински и проектът замря…за сега. А аз дори сравних Баухаус с училището на барбароните.

Попаднах и на една добра книга за изкуство за деца с интересни задачи/ Моята първа книга за изкуството, на издателство ПАН/. Първото, което изпробвахме беше техниката за гръцката керамика с отнемане на цвят. Трябват ви лист, два цвята маслени пастели и клечка за зъби. Иво беше много впечатлен от резултата и скоро пак се беше сетил да рисува по този начин.

Беше убеден, че Анди Уорхол е жена и направихме Поп Арт картина с магаренцето Тротро, който в момента у нас е много по-известен от Мерилин Монро, благодарение на Мая.

И още една идея да споделя, която си бях намерила в пинтерест и когато ми попадна тарелка от стиропор внимателно я измих, и я използвахме още същия ден. Рисувахме върху тарелката с молив, достатъчно мека е и лесно станаха вдлъбнати линии, след което с гъба напоена с акрилна боя /може и темперна/ се покрива хубаво тарелката, без да се запълват вдлъбнатините и се прави отпечатък.

Мартеници 2018

Тази година се забавих много с правенето на мартеници, все нещо по-важно има да се свърши в малкото часове свободно време, но пък си имам помощник, който ми рисува картичките 🙂

Барбароните

С Барбароните се познаваме още от моето детство. Когато преди поне три години извадих любимите ми детски книжки, за да ги четем с Иво се оказа, че ги помнех много добре, особено някои любими илюстрации. Малко ми беше притеснено колко ще издържи старата хартия преди да се разкъса. Признавам си привързвам се към някои вещи. И бях много доволна, когато започнаха да ги издават отново. В друг формат и много повече истории от тези в моето детство. Вече имаме голяма /но не и пълна все още/ колекция Барбарони. Купчината стои винаги извадена, защото се разглеждат и четат постоянно. А аз откривам колко актуални  са историите, колко мъдри със загрижеността си към природата, отношението към животните, любовта към чистата храна, радостта от живота, любопитството към света, изкуството и науката. С две думи обичам барбароните и това, на което учат децата ми.

И когато получих запитване за текстилни играчки нямаше как да не се захвана. Задачата беше предизвикателство и много ми легна на сърцето.

А това е резултатът

Коте на конци

Ако живеете в Пловдив или сте се разхождали в Градската градина, сигурно сте забелязали един чичко с бяла брада и неговите танцуващи кукли на конци. Пред него винаги има насядали деца, наредени детски колички и припяващи майки и баби /виждала съм дори преминаващата охрана на парка да си припява „о-бим-бам-буки-буки-бам-буки“/.

Мая му е голям почитател. Поканата „Хайде да ходим при куклите в парка“ е мотивация да седне в количката и търпеливо да понесе разходка до центъра. А кукленото изкуство се оказа, че има много последователи сред малките зрители. Тъй като сме чести посетители на представленията понаучих редовните като нас. Има деца, които си идват с техните кукли на конци, знаят движенията на кукловода и участват в представленията.

Хрумна ми да направя кукла на конци и на Мая.

Конструкцията на котето е от коркови тапи нанизани на връв. На местата на ставите има цветни дървени мъниста /които пуснаха боя при обработката на вълната/. Всичко е облечено във вълна. Исках да няма много конци, за да не ги оплита Мая. Котето се държи за една пръчица и се движат само краката в колената.

Котето танцува:

 

 

Кукла от плат

Парцалена кукла за Мая. Да си я влачим по площадките- лека и мека за гушкане и лесна за пране. Има си и цип за бонус.

Портмоне за документи

Още едно портмоне. Този път за мен. Цветовете трябваше да са обратно и ластикът да е от вътрешна страна. И за малко да ми се съберат картите. Получават се грешки когато кроиш и шиеш след 10 вечерта /единственото свободно време/. Но пък така мога да си го слагам на китката. Следващото ще е малко по-голямо. Купих си много цветове ципове и ми се шият несесери и портмонета. Идеята за това портмоне е от тук: цък.

Портмоне

Преди поне пет години уших портмоне на Живко. Издържливо се оказа, и удобно- Живко си го ползва, но вече прилича на мръсен парцал и всеки път като го видя му се каня да ушия ново /и така половин година/. Старото портмоне с ентусиазъм го уших с много отделения, джобчета, място за ключове и т.н. А сега нещо по-просто ми се искаше. Аз например ползвам малко портмоне с цип и всичко бутам на едно място. Ама Живко нали е по- подреден си държи на джоба с цип за стотинки, широко отделение за банкноти, места за документи и разни карти. И всичко това да се сгъва до нещо малко и удобно за носене в джоб.