Актуално

Малко съм изоставила блогът напоследък. А не е като да няма какво да покажа. Шевната машина работи всеки ден. Децата ходят на градина /ура!/ и въпреки стандартните боледувания имам време да творя. И идеи разни имам, и колкото повече правя играчки, толкова повече нови идеи ме викат. И не остава време за постове. Публикувам във Фейсбук, че е най-бързо и лесно, и в Инстаграм.

Така че ако ви е интересно какво правя може да ме следите и там.

И тъй като ми е малко да поддържам блог, фб и инстаграм профил, забърках и един нов проект- клуб Попара. Който за сега е само онлайн, но е подгряване за идеята ми за физическо място за срещи и творчество, в което родителите и децата ще се чувстват уютно. А фейсбук страницата Попара е цветно място за родители, за споделяне на идеи, творчески експерименти и игри. Без претенции и без съвети за отглеждане на деца, без мъдри мисли и препубликуване на чуждо съдържание. Само споделяне на лични попадения, изпробвани творчески проекти и малки хитринки, любими игри, книжки и лесни рецепти.

Ами това е

Дакел с дрешки

Говорих си с една приятелка /учителка/ за идеи за детски играчки, които да измисляме и да шия. Разказа ми за Монтесори рамката с копчета за закопчаване, и как ще е по-забавно за децата да упражняват видовете копчета и циповете върху любима мека играчка. И в процеса на предложения и разговори се роди идеята за домашен любимец /куче, коте/ с дрешки и аксесоари.

И това е първият опит. Дакелът. Не съвсем завършен. Дори опашка си няма, но пък има палто с копчета. Трябва да има и каишка с велкро, и яке с цип /или пък чанта/. Някой ден след 17-ти септември, след като първо отпразнувам началото на учебната година, ще се захвана по-сериозно с тази идея.

И отново барбарони

Нов комплект от любимите герои. Мая ме хвана да шия татко Барба и сега съм обещала да и правя Розов барбарон.

Барбароните

С Барбароните се познаваме още от моето детство. Когато преди поне три години извадих любимите ми детски книжки, за да ги четем с Иво се оказа, че ги помнех много добре, особено някои любими илюстрации. Малко ми беше притеснено колко ще издържи старата хартия преди да се разкъса. Признавам си привързвам се към някои вещи. И бях много доволна, когато започнаха да ги издават отново. В друг формат и много повече истории от тези в моето детство. Вече имаме голяма /но не и пълна все още/ колекция Барбарони. Купчината стои винаги извадена, защото се разглеждат и четат постоянно. А аз откривам колко актуални  са историите, колко мъдри със загрижеността си към природата, отношението към животните, любовта към чистата храна, радостта от живота, любопитството към света, изкуството и науката. С две думи обичам барбароните и това, на което учат децата ми.

И когато получих запитване за текстилни играчки нямаше как да не се захвана. Задачата беше предизвикателство и много ми легна на сърцето.

А това е резултатът

Коте на конци

Ако живеете в Пловдив или сте се разхождали в Градската градина, сигурно сте забелязали един чичко с бяла брада и неговите танцуващи кукли на конци. Пред него винаги има насядали деца, наредени детски колички и припяващи майки и баби /виждала съм дори преминаващата охрана на парка да си припява „о-бим-бам-буки-буки-бам-буки“/.

Мая му е голям почитател. Поканата „Хайде да ходим при куклите в парка“ е мотивация да седне в количката и търпеливо да понесе разходка до центъра. А кукленото изкуство се оказа, че има много последователи сред малките зрители. Тъй като сме чести посетители на представленията понаучих редовните като нас. Има деца, които си идват с техните кукли на конци, знаят движенията на кукловода и участват в представленията.

Хрумна ми да направя кукла на конци и на Мая.

Конструкцията на котето е от коркови тапи нанизани на връв. На местата на ставите има цветни дървени мъниста /които пуснаха боя при обработката на вълната/. Всичко е облечено във вълна. Исках да няма много конци, за да не ги оплита Мая. Котето се държи за една пръчица и се движат само краката в колената.

Котето танцува:

 

 

Кукла от плат

Парцалена кукла за Мая. Да си я влачим по площадките- лека и мека за гушкане и лесна за пране. Има си и цип за бонус.

Градски силует …за игра

Този проект все още си няма има. Работно си го наричам „силует“

Представлява мини параван тип хармоника от няколко на брой фасади на сгради, с който може да се играе по различни начини. Могат да се образуват къщи и да се играе с кукли/ фигурки. Или да се разпъне покрай улицата на игра с колички /а те минават през гаражните врати/.

И тъй като може да се направи от всякакви материали- дебел картон, шперплат, плексиглас, дори плат, и всеки материал има предимства, не мога да се спра на финален вариант. А от материала зависи как ще се направи връзката между отделните части.

Най-лесно в домашни условия ми беше да извадя шевната машина и да пробвам с вътрешна част от 5 мм филц и цветни парчета плат свързани с текстилна лента. Резултатът не беше точно каквото си представях- платът се разнищи, все пак машината ми има само прав тегел, размести се на места. Но пък се получи приятна мека и лека играчка. И въпреки че ако трябваше да купя специално платовете, а не да използвам каквото имам, бих избрала други десени, станаха някак уютни и приказливи тези къщички.

С всеки друг материал, ако искам да е прецизно изрязан, ще трябва да поръчам някъде да ми го изрежат. Намерих си парчета плексиглас, имам и шперплат. Само трябва да се престраша пак да се впусна в търсене на добро изпълнение.

В идеалният вариант си представям цветни силуети от шперплат и различен по цвят и прозрачност плексиглас.

Парцалена кукла

Шие ми се кукла от известно време, но все не я започвам. Затова пък работейки по друга идея уших една къщичка, която не се получи успешна. Загледах я с мисли какво да я правя…Ми то чудесно тяло за кукла може да се получи. И така ми се случи да ушия куклата импровизирайки и доста различна от обмисляната и не започната кукла.

Барбароните

Дом/ Dom

Дом е куклена къща, сгъваема кутия, направена от шперплат и ластик. Формата на Дом дава възможност на детето да използва своето въображение и да играе по различни начини с къщичката. Въпреки че една къща Дом е достатъчна за игра, чрез комбинирането на няколко се създават големи къщи или цели квартали. А когато играта приключи сгънатият Дом приема размерите на голяма книга- 38/26 см

Dom is a dollhouse, which is a folding box made by plywood and elastic band. Designed form allows Dom to be assembled and use in different ways depending on the child’s imagination. Even though, one Dom house is enough to play, they may be combined in a large house or a neighborhood. When the play stops folded Dom accepts size of a large book- 38/26 cm

За контакт /  Contact me :

ani.krush@gmail.com

https://www.facebook.com/dom4e