Актуално

Малко съм изоставила блогът напоследък. А не е като да няма какво да покажа. Шевната машина работи всеки ден. Децата ходят на градина /ура!/ и въпреки стандартните боледувания имам време да творя. И идеи разни имам, и колкото повече правя играчки, толкова повече нови идеи ме викат. И не остава време за постове. Публикувам във Фейсбук, че е най-бързо и лесно, и в Инстаграм.

Така че ако ви е интересно какво правя може да ме следите и там.

И тъй като ми е малко да поддържам блог, фб и инстаграм профил, забърках и един нов проект- клуб Попара. Който за сега е само онлайн, но е подгряване за идеята ми за физическо място за срещи и творчество, в което родителите и децата ще се чувстват уютно. А фейсбук страницата Попара е цветно място за родители, за споделяне на идеи, творчески експерименти и игри. Без претенции и без съвети за отглеждане на деца, без мъдри мисли и препубликуване на чуждо съдържание. Само споделяне на лични попадения, изпробвани творчески проекти и малки хитринки, любими игри, книжки и лесни рецепти.

Ами това е

bubcheta3

bubcheta5

DSC06521

DSC06531

jabcheta3

Дом

Всичко започна с желанието за куклена къща.

Разгледах какво мога да си купя.

Дървените са прекрасни, но за цената им трябва да съм мноого сигурна, че с нея ще се играе повече от седмица. А и те са с размерите на Шкаф!

Добре, мога да си направя дървена, все пак става от всеки шкаф /както вече споменах/, или по-малка например от дървени щайги. Хм, и все пак когато детето позагуби интерес ще имам едни дървени щайги да им търся място.

Минавам на вариант картонена къща- по-евтина и по- временна, може и да се рисува. Но пък ако ще изхвърлям това, за което съм дала пари след като се поразпадне, облепя го с тиксо и повече няма как да го разглобя / от опит/, май по-добре да си направим куклена къща от кутии. Идеи из интернет колкото искаш. Но и с кашонените неща се случва същото- търкаляме го из къщата до полуразпад и един ден отива на боклука / пак от опит/.

Ииии така ми се прииска да има кутия, която да се разглобява, сгъва и приема размер на книга /от по-големите/. Когато детето спре да си играе с куклената къща, тя се прибира без да заема много място, докато пак не се сети за нея.

И след като вече имах идеята и опорните точки на това, което исках, постепено стигнах до крайния вид на Дом-ът.

Представям ви проект  Дом, който е съвсем близо до реализация на готов продукт

Размери:
* сглобена Д 38/ Ш 12/ В 26 см
* сгъната Д 38/ Ш 26/ В 2 см

hello

 

 

 

КончИ за КалоянчИ

Отдавна се каня да го публикувам. Може би отлагам защото Ирина направи пост за кончето.

Уж вложих различни материали, за да е различно на допир във всяка част, главата му е вълнена- от парче ръчно правен филц, включително гривата е от различни ленти, панделки, прежди. Има си звънче и дървени топчета на врата, които са на ластик и могат да се опъват…

…но нещо май не уцелих възрастовата група. Явно на годинка децата вече са големи, за да се заиграват дълго с всяко ново шарено нещо. Открили са вече ключовете и контактите, компютъра и gsm-a, копчетата на пералнята, и плюшените играчки са тоооолкова скучни. А все още са малки, за да си измислят игри с играчките си.

Май плюшените играчки са за възрастни, а?

Кактус за детската стая ?!?

Този кактус изграден от възглавници е едновремено и мебел, и играчка, и украса.
Когато е в сглобен вид създава настроение в детската стая. А защо само там?
Когато ни потрябва възглавничка си „късаме листо“.
Разглобим ли кактуса можем да обзаведем пространството с места за сядане, възглавници за пода. Размерите в този им вид са по-подходящи за деца, но подлежат на премащабиране.
Децата използвайки въображението си могат да използват частите за различни игри- камъчета, по които трябва да се стъпва за да се премине река, да се сглоби пътека/мост, по която трябва да се върви, да се използват за прегради, къщи в град, превозни средства… А когато играта свърши, разтребването на играчките също е забавно- кактусът може да се сглобява по различни начини. И подът отново е свободен за игра…